Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
ОБРАТНА ВРЪЗКА
“С усет намираш винаги начин чрез насочванещи въпроси да ме накараш да стигна до сърцевината на проблема. Абсолютно винаги излизах от сесията с усмивка иприятно чувство в сърцето, защото бях намерила начин за справяне."
“Коучинг сесиите ми помогнаха да намеря вътрешен мир и път към хората около мен. Да разбера поведението и емоциите си, да се организирам по-добре."
“Коучинг сесиите ми помагат да видя нещо от различен ъгъл и различна гледна точка. Да си изясня проблема и ситуацията за себе си, за да мога и да реагирам по-адекватно."
“Сесиите ми помагат с осъзнаването на проблема и неговата първа причина както и как да се работи в посока на подобряване. Определено тези сесии са моето безопасно място - без осъждане, без предразсъдъци."
“Коучинг сесиите ми помагат да видя нещо от различен ъгъл и различна гледна точка. Да си изясня проблема и ситуацията за себе си, за да мога и да реагирам по-адекватно."
“Коучинг сесиите ми помогнаха да намеря вътрешен мир и път към хората около мен. Да разбера поведението и емоциите си, да се организирам по-добре."
“С усет намираш винаги начин чрез насочванещи въпроси да ме накараш да стигна до сърцевината на проблема. Абсолютно винаги излизах от сесията с усмивка иприятно чувство в сърцето, защото бях намерила начин за справяне."
“Коучинг сесиите ми помагат да видя нещо от различен ъгъл и различна гледна точка. Да си изясня проблема и ситуацията за себе си, за да мога и да реагирам по-адекватно."
Ако това, което прочете, отеква в теб,
ако разпознаваш себе си в думите
и усещаш, че тук има нещо важно за теб —
можеш да започнеш с кратката версия на „Родителски компас“.
Това е безплатен пътеводител, който ще ти даде:
-
по-ясен поглед към случващото се във връзката с детето
-
разбиране защо трудното поведение не е проблем, а сигнал
-
първа опора, от която да започнеш промяната отвътре навън
Не като още една техника.
А като посока към себе си.
Пътеводителят - "Родителски компас"
КАК ПОМАГАМ - РЕШЕНИЕТО?
За теб,
който не успяваш да постигнеш желаното.
За теб,
който не знаеш как.
За теб,
който имаш усещането, че се въртиш в кръг.
За теб,
който трудно разбираш емоциите си.
За теб,
който искаш по-добри и по-истински взаимоотношения.
Какво спомагам да се случи:
-
разрешаване на родителски проблеми
-
облекчаване на трудни емоции
-
постигане на устойчив и дългосрочен резултат
-
отработване на вътрешни блокажи
-
изграждане на лична емоционална регулация
Какво всъщност давам:
-
защитено и сигурно пространство за себепознание
-
разбиране, приемане и човешка топлота
-
начин да намалиш реактивността
-
подкрепа в разбирането и преживяването на емоциите
-
индивидуален път за справяне с настоящите болки и предизвикателства
Как това се отразява на връзката с детето?
Начинът, по който регулираш себе си, пряко влияе на връзката ти с детето.
Емоциите, които не намират място, често се проявяват именно във взаимоотношението с най-близкото.
Родителството е една от най-силните покани да се срещнем със себе си — не за да се обвиняваме, а за да разберем.
+359-893424823
