Може да знаеш много за родителството. Може да си чел за граници, емоции, привързаност и детско развитие, както и да знаеш как „би трябвало“ да реагираш. И въпреки това усещането е, че се озоваваш в моменти, в които детето:
-
не чува;
-
отказва;
-
настоява;
-
мрънка и недоволства;
-
избухва;
-
противи се;
-
говори по начин, който те ядосва;
-
прави отново нещо, което вече си обяснявал безброй пъти.
Точно в тези моменти в теб се надига и случва нещо, което те кара да се:
-
ядосваш;
-
повишаваш тон;
-
убеждаваш
-
контролираш.
-
отстъпваш, защото вече нямаш сили.
-
казваш или правиш неща, за които после б.
Веднага след това като лавина те заливат въпросите:
-
„Защо пак реагирах така?“
-
„Защо това толкова ме изкарва извън себе си?“
-
„Как да стигна/свържа до детето си?“
-
„Какъв родител съм?“
Като търсещ и добър родител, в началото започваш да четеш, да слушаш, да търсиш методи, техники и правилните думи. На моменти успяваш и си доволен от себе си, защото знанието, анализите, разбирането са полезни и могат да обясняват част от житейските ситуации.
Въпреки това в живота продължават да се появяват ситуации, в които не искаш да реагираш както ти идва отвътре, искаш да спреш да избухваш, искаш да си успял да кажеш това, което е в теб. Усещаш се, че се въртиш в кръг. Усещаш, че ситуациите и моделите се повтарят, а ти сякаш не можеш да избягваш или промениш нещо.
Тогава идва времето да погледнеш ситуацията под друг ъгъл, да видиш детето в друга светлина и да потърсиш отговорите на друго място, а именно в себе си.
Детското поведение не се случва във вакуум - то си има причина. Зад отказа, гнева, плача, мрънкането, противопоставянето или отдръпването може да стои нещо, което детето все още не може да назове, регулира или изрази по друг начин. Именно това е първото нещо, което е добре да знаем като родители, но не само да знаем, но и да го практикуваме. Практиката е трудна, защото в същото време в нас се събужда реакция, която затруднява отговора по книга. Поради тази причина в работата ми обръщаме внимание най-вече на теб като родител, а именно:
-
Как реагира тялото ми?
-
Какво чувствам?
-
Какво очаквам?
-
Какво означава за мен поведението на детето?
-
Какво старо може да се активира в тази ситуация и др.под.
Особено когато детето е малко, а в последствие, и когато не е обръщано внимание на ставащото в него, то невинаги може да обясни какво преживява. Понякога това, което не може да бъде казано с думи, се появява посредством поведението - отказ, плач, гняв, настояване, отдръпване или противопоставяне.
Затова вместо да останем само с въпроса „Как да спра това поведение?“, можем да се запитаме: „Какво се опитва да ми покаже детето чрез него?“
Това не означава да оправдаваме всяко поведение. Означава да го разбираме по-добре, за да можем да отговорим и на детето, а не само на поведението му.
Когато срещаме трудност в родителството, естествено първо насочваме вниманието си към детето, а именно: защо не чува, защо се противопоставя, защо избухва и как да реагираме „правилно“?
Доста често в подобни ситуации знанието и техниките не са достатъчни, защото в момента, в който детето отказва, крещи или настоява, не реагираме само на неговото поведение, а и на това, което то предизвиква в нас.
В тези моменти тялото се напряга, появяват се гняв, безсилие или тревога и нервната ни система също влиза в реакция. Тогава въпросът вече не е само „Какво да направя с поведението на детето?“, а и:
-
Какво се случва в мен точно сега?
-
Какво ме ядосва толкова?
-
Какво ми е трудно да понеса?
-
От какво се страхувам?
-
Какво се опитвам веднага да поправя или контролирам?
Когато започнем да разпознаваме собствената си реакция, се появява повече пространство да видим едновременно детето, себе си и това, което се случва помежду ни.
Родителството има способността да събужда преживявания, които носим много преди да станем родители. Детският гняв, отказът, силното „Не“, плачът или противопоставянето могат да събудят в нас реакции, които са много по-силни от случващото се в момента.
Понякога зад тях стоят собствените ни преживявания, а именно:
-
как са посрещали нашите емоции,
-
имали ли сме право да отказваме,
-
какво е означавало да сгрешим, да разочароваме или да бъдем „непослушни“.
Тогава не реагираме само на детето пред нас, а реагираме и посредством онова, което самите ние сме научили, преживели и най-вече - това, което е живо в нас.
Това е и моментът, в който родителството се превръща във възможност да разберем не само детето си, а най-вече себе си.
-
Да разбираме поведението на детето не означава да разрешаваме всичко.
-
Да приемаме емоциите му не означава да приемаме всяко негово поведение.
-
Детето има нужда от пространство да чувства, да изразява себе си и постепенно да изгражда собствената си самостоятелност.
-
Но има нужда и от възрастен, който може да постави граница, да понесе недоволството му и да остане до него, без веднага да отстъпва или да влиза в борба.
Границата и връзката не са противоположности. Едната не е необходимо да бъде загубена, за да съществува другата.
Един от моите принципи е: не търсим кой е виновен и не търсим „перфектната“ реакция. Започваме от конкретната ситуация, която се повтаря и в която не знаеш как да постъпиш или усещаш, че губиш спокойствието си.
Разглеждаме какво се случва най-вече в теб. Изследваме какво провокира реакцията ти, какво усещаш в тялото, какви емоции се появяват и какво от собственото ти преживяване може да се активира в този момент.
Целта не е никога повече да не се ядосваш или винаги да реагираш „правилно“ и да бъдеш "добрия родител", а постепенно да имаш повече избор как да отговориш, когато ситуацията стане трудна.
Не е необходимо предварително да знаеш какъв е „истинският проблем“. Можем да започнеш именно от ситуацията, която в момента е трудна за теб, и постепенно да разбереш какво стои зад нея.
Ако това, което прочете, отеква в теб,
ако разпознаваш себе си в думите
и усещаш, че тук има нещо важно за теб —
можеш да започнеш с кратката версия на „Родителски компас“.
Това е безплатен пътеводител, който ще ти даде:
-
по-ясен поглед към случващото се във връзката с детето
-
разбиране защо трудното поведение не е проблем, а сигнал
-
първа опора, от която да започнеш промяната отвътре навън
Не като още една техника.
А като посока към себе си.
Пътеводителят - "Родителски компас"
ОБРАТНА ВРЪЗКА
“С усет намираш винаги начин чрез насочванещи въпроси да ме накараш да стигна до сърцевината на проблема. Абсолютно винаги излизах от сесията с усмивка иприятно чувство в сърцето, защото бях намерила начин за справяне."
“Коучинг сесиите ми помогнаха да намеря вътрешен мир и път към хората около мен. Да разбера поведението и емоциите си, да се организирам по-добре."
“Коучинг сесиите ми помагат да видя нещо от различен ъгъл и различна гледна точка. Да си изясня проблема и ситуацията за себе си, за да мога и да реагирам по-адекватно."
“Сесиите ми помагат с осъзнаването на проблема и неговата първа причина както и как да се работи в посока на подобряване. Определено тези сесии са моето безопасно място - без осъждане, без предразсъдъци."
“С усет намираш винаги начин чрез насочванещи въпроси да ме накараш да стигна до сърцевината на проблема. Абсолютно винаги излизах от сесията с усмивка иприятно чувство в сърцето, защото бях намерила начин за справяне."
“Коучинг сесиите ми помогнаха да намеря вътрешен мир и път към хората около мен. Да разбера поведението и емоциите си, да се организирам по-добре."
“Коучинг сесиите ми помагат да видя нещо от различен ъгъл и различна гледна точка. Да си изясня проблема и ситуацията за себе си, за да мога и да реагирам по-адекватно."
“Сесиите ми помагат с осъзнаването на проблема и неговата първа причина както и как да се работи в посока на подобряване. Определено тези сесии са моето безопасно място - без осъждане, без предразсъдъци."
+359-893424823
