Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
Чувствата и емоциите в тялото пазят онази нишка на знанието, която отключва за нас потенциала на живота. Пред нас се откриват запазените спомени и картини от преживяното, какво точно е било усещането и каква реакция е последвала. В онзи момент нервната ни система се затвори за външното понеже сме разбирали, че да бъдем уязвими боли. В резултат сме изградили защитни модели на поведение, които обаче с времето започват да не пречат, защото пораждат само реакция във взаимоотношенията ни с другите, а не креативен отговор.
Такива модели на поведение и/или пристрастия наричаме:
—> Невъзможност да кажа Не
—> Склонност към избягване на конфликта
—> Незнание или трудно спазване на личната граница
—> Постоянно мислещ и премислящ
—> Постоянно зает с работа
—> Перфекционист
—> Постоянно отлагащ
—> Мързеливост
—> Използване на сарказъм и/или винаги весело настроение
—> Угодник - задоволяващ нуждите на другите
—> Стремеж да поправям ситуацията
—> Стремеж да контролирам
и мн. др.
В ежедневието нито тези модели изглеждат така:
—> Моят глас не се чува
—> Не ми помагат
—> Когато направя/кажа нещо за себе си, се чувствам виновна
—> Разстойвам се, като не ме зачитат/виждат
—> Не съм достатъчно добър за …
—> Трудно контролирам чувствата си
—> Всичко трябва да се съобразявам както и какво говоря
—> Постоянно влизам в защитен режим
—> Викам
—> Сърдя се, натъжавам се
—> Реагирам на коментарите на другите относно работата си
—> Мисля, че другият не е направил нещо за мен
и мн. др.
В дъното и лечението на чувствата и емоциите стоят във вашето дете и болковото тяло, които се нуждаят от защитеното пространство на всяко напълно да ги видите, разберете, чуете, зачетете, обичайте каквото са. Тогава те ще могат да израстнат, да се напълнят, да се разберат, да превърнат модел, реакция, болката в идеи, отговори, потенциал и действие. Тогава те виждат, чуват, усещат другата страна на нещо. А именно, че всяка ситуация - стига да си отворен, присъстен и приемащ - е спонтанна, хаотична и съдържа заряда на израстването.
+359-893424823
