Разликата между личността и автентичното СЕБЕ

Как да разпознаем маските на ума и да се свържем с вътрешната си същност.

Колко често си задаваме въпроса „Кой съм аз?“ Повечето хора започват да отговарят чрез име, роля, професия, постижения или начина, по който другите ги възприемат. Всичко това обаче е само външната ни обвивка – част от играта, наречена живот. Истинската същност на „Аз“ и „Себе си“ е много по-дълбока.

Какво е „Аз“?

„Аз“ е това, което обикновено наричаме личност. Това е конструкт, който изграждаме през годините – съчетание от роли, защити и вярвания.

🔹 Едгар Кейси описва личността като „умотворната представа за нас самите, обусловена от миналото и стремяща се да се осъществи в бъдещето… начините за справяне, приспособяване и защита според средата, в която живеем.“

Личността непрекъснато се стреми да задоволява базови човешки нужди:

• Да бъда чут и видян

• Да съм стойностен

• Да съм значим

• Да съм достатъчен

Но в този стремеж „Аз“ често действа автоматично – чрез маски и модели на поведение, които ни отдалечават от автентичността.

Маските на „Аз“

Когато действаме чрез ролята на личността, често попадаме в несъзнателни модели:

• замръзвам, бягам, нападам или угаждам

• трудно казвам „не“

• ставам критичен или обвиняващ

• търся признание чрез това да бъда „добрият“, „лошият“, „умният“, „подреденият“

„Аз“ е свързан с ума – с непрекъснатото мислене, сравняване и оценяване. Умът класифицира, преценява, анализира, но рядко присъства в настоящия момент.

Ето защо, когато живеем основно чрез „Аз“, се сблъскваме с:

• негативност или изкуствена приповдигнатост

• страхове и обърканост

• нужда от контрол

• критика към себе си и другите

• живот в миналото или бъдещето

• постоянна съпротива и недоволство

Както казва Екхарт Толе: „Когато разберем, че ние сме съзнанието, в което се случват всички явления на съществуването, се освобождаваме от търсенето на себе си в ситуации, места и условия.“

Какво е „Себе си“?

„Себе си“ е нашата автентична същност – индивидуалността, която остава, когато свалим всички маски. Това е мястото, където се свързваме с тялото, интуицията и сърцето си.

Когато съм Себе си:

• Знам и усещам кой съм отвъд ролите.

• Свързан съм със своите чувства и ги изразявам.

• Виждам истината и избирам да я следвам.

• Давам пространство на всичко, което се случва вътре в мен.

• Спирам да приемам случващото се лично.

• Присъствам в настоящето, отворен за живота такъв, какъвто е.

Себе си е:

• вътрешно равновесие

• тишина и осъзнатост

• любопитство и откритост

• приемане и доверие към живота

Да живеем като Себе си означава да се откажем от непрекъснатото търсене на доказателства за нашата стойност отвън и да се обърнем навътре – към собствената си автентичност. Да спрем да се страхуваме как ще изглеждаме или какво ще загубим.

Преходът от „Аз“ към „Себе си“

Личността („Аз“) не е враг – тя е инструмент, нужен ни за адаптация и взаимодействие със света. Проблемът идва, когато забравим, че сме нещо повече от нея.

Ключът е да се научим:

• да разпознаваме кога действаме от автоматизъм

• да се връщаме в тялото и усещанията

• да наблюдаваме мислите, без да се отъждествяваме с тях

• да избираме автентичен отговор вместо автоматична реакция

Както казва Едгар Кейси: „Личностната страна на нашето същество не е непременно лоша или погрешна. Тя играе важна роля, ако се използва както трябва. Ключът към правилното ѝ използване е да установим връзка с нашата индивидуалност.“

„Аз“ е нашата маска – необходима, но временна. „Себе си“ е нашата автентична същност – вечна, цялостна и свободна. Когато изберем да живеем повече от пространството на Себе си, ние откриваме вътрешен мир, баланс и истинска свързаност със себе си и другите.