„Когато ме слушате, когато ме подкрепяте, когато ми позволявате да греша – аз раста уверен в себе си.“ – Из мислите на едно дете за това как се изгражда истинската самоувереност.

Перфекционизмът не е стремеж към най-доброто, а знак за крехка самооценка и трудност в емоционалната регулация. Истинската промяна идва, когато се научим да ценим себе си отвъд успехите и провалите.

Чувствата са вътрешният компас на детето. Утвърждаването им от родителя изгражда доверие, увереност и способността да бъде себе си.

Контролът ми носеше сигурност, но и тежест. В това споделяне разказвам как го разпознах, какво стои зад него и как стигнах до повече свобода и връзка – със себе си и с детето.

Утвържденията са част от моето утро. Те ми помагат да се центрирам, да освободя напрежението и да се върна към приемането на себе си такава, каквато съм. В тази статия споделям как ги пиша, какво ми носят и как ме преведоха от себеизискване към себеприемане.

как можем да работим с чакрите, когато сме изправени пред травми и вътрешни предизвикателства.

Нуждите на детето, независимо от неговата възраст, са универсални и свързани с изграждането на здрава основа за неговата идентичност, самоуважение и способност да се справя с предизвикателствата на живота.

За трудното родителство има решения.

За да останеш свързан със себе си и автентичността си обаче, е нужно да се себеопознаваш, да знаеш, че си ценен такъв какъвто си.

Как да изградим устойчиво себеуважие? “Себеуважението представлява неотменима част от имунитета на личността: когато е добре развито, сме...