Понякога „правенето“ е начин да не усещаме

Когато говорим за подобни повтарящи се поведения, лесно забелязваме храната, покупките или телефона, но по-трудно разпознаваме онези, които обществото често одобрява:

• Да работя постоянно.

• Да съм зает.

• Да се грижа за всички.

• Да върша още и още.

• Да не оставям празно пространство в деня си.

Отвън това може да изглежда като амбиция, отговорност, мотивация, успех или продуктивност, но понякога непрекъснатото правене има функция: докато правя, няма нужда да спирам и да усещам.​

Отлагането също има своята функция

Докато отлагаме, избягваме, стоим с часове пред телефона или гледаме още един епизод, много добре знаем какво е нужно да направим, но сякаш не можем да започнем.

Не можем да започнем, защото зад неправенето също има причина:

• Задачата може да носи страх от провал, от оценка, от грешка, от това да не се справим достатъчно добре.

• Може да сме претоварени или изтощени.

• Или започването само по себе си да активира толкова напрежение, че избягването временно да носи облекчение.

Целта всъщност е да разберем каква е функцията на отлагането и неправенето за нас. От какво ни защитава?

Защо волята невинаги е достатъчна?

Можем да премахнем приложението. Да спрем покупките. Да започнем диета. Да направим нов график. Да си обещаем, че повече няма да го правим.

Понякога това помага, но ако поведението изпълнява важна функция, като например да успокоява, разсейва, стимулира, носи удоволствие или ни отдалечава от нещо трудно, самото му премахване не премахва нуждата, която стои зад него... , защото когато същото това напрежение, емоция или преживяване се появят, системата естествено и автоматично може да посегне към познатия начин за справяне.

Затова работата не е само в това да премахнем поведението - важно е да разберем защо то е станало необходимо.

От автоматичната реакция към повече избор

Целта не е да разделяме поведенията на „добри“ и „лоши“. Не е и да се контролираме още повече.

Промяната започва, когато постепенно можем да забележим какво се случва преди импулса, какво търсим чрез поведението и как се чувстваме след него.

Тогава между импулса и действието започва да се появява малко повече пространство. Пространство, в което вече не сме само в автоматичната реакция, а имаме и избор.

Как работя със зависимости и повтарящи се поведения?

В работата ни не започваме със забрана и не търсим още един начин да се контролираш. Започваме от конкретното поведение и момента, в който се появява.

• Какво се случва непосредствено преди него?

• Какво усещаш в тялото?

• Каква емоция присъства?

• Какво се променя, когато направиш познатото?

• Какво получаваш - успокоение, удоволствие, разсейване, енергия, дистанция от нещо трудно?

​

Работим с тялото, емоциите и преживяването и постепенно изследваме функцията, която поведението има за теб, не за да го оправдаем, а за да го разберем и трансформираме, преживявайки го.

Когато започнем да разпознаваме нуждата и преживяването зад автоматичната реакция, може постепенно да се появи повече пространство за различен отговор.

Ако разпознаваш поведение, към което постоянно се връщаш

Може би вече много пъти си опитвал да промениш поведението си. Знаеш какво „трябва“ да направиш и въпреки това в определени моменти отново се връщаш към познатото.

Вместо да започнем с още контрол и налагане, ние започваме с любопитство: Какво се случва с теб точно в момента, в който имаш нужда от това поведение?