top of page
Covers (57).png

Когато тялото реагира,
запитай се какво преживяваш

Понякога тялото тихо и незнайно за нашето съзнание насочва вниманието ни към нещо, което става в и с него.

Понякога става така, че привлича вниманието ни по начин, който трудно можем да пренебрегнем, защото започваме да усещаме по-осезаемо:

  • Напрежение.

  • Болка.

  • Сърцебиене.

  • Стягане.

  • Умора.

  • Промени в съня или храносмилането.

  • Телесно усещане, което се появява отново.

  • Симптом, който се усилва в определени периоди.

​

В тези моменти вече неминуемо се питаме: „Какво ми има?“. Дори започваме да се замисляме или притесняваме. 

В същото време забравяме, обаче, да обърнем внимание на въпроси като:

  • Какво се случваше в живота ми, когато това започна?

  • Какво преживявах тогава?

  • Какво се случва с мен, когато симптомът се усилва?

  • Как реагира тялото ми на това, което преживях/вам?

Идеята не да търсим едно универсално психологическо обяснение на симптома, а да включим тялото в разбирането на цялостното си преживяване.

Тялото като част от начина, по който преживяваме живота

Емоциите не се случват само в мислите ни:

  • Страхът може да се усеща като свиване в корема.

  • Гневът като топлина и напрежение.

  • Тревогата като сърцебиене, неспокойствие или стягане.

  • Продължителният стрес може да бъде преживяван като умора, трудност да се отпуснем или усещане, че тялото ни постоянно е „нащрек“.

Тялото е нашата лична навигация, която участва в начина, по който реагираме на света около нас. Когато възприемаме нещо като заплаха - физическа или емоционална, нервната система може да мобилизира организма за действие. Когато това напрежение се повтаря или продължава дълго, понякога започваме да го забелязваме именно през тялото.

Това не означава, че всеки симптом е причинен от стрес или емоции. Това означава, че тялото, психиката и средата, в която живеем, не съществуват независимо едно от друго.

Симптомът не е диагноза за преживяванията ни

Когато търсим смисъл в телесното преживяване, лесно можем да попаднем на готови обяснения:

  • Тази болка означава този конфликт.

  • Този орган е свързан с тази емоция.

  • Ако разрешиш преживяването, симптомът ще изчезне.

Това са обяснения, които понякога имат своя смисъл и помощ. 

​

В моята работа, обаче, аз не работя с готови тълкувания, а ти помагам да се свържеш с тялото си и да го чуеш какво има да ти сподели.

Аз знам, че един и същи симптом може да има различни медицински причини и да се появява в много различен житейски контекст при различните хора. Поради тази причина, аз започвам с въпроса:

Какво се случваше с теб и около теб, когато се появи симптома?

и продължаваме с твоето лично преживяване.

Понякога значение има не само какъв е симптомът, а и кога се е появил:

  • Как изглеждаше животът ти тогава?

  • Имаше ли продължително напрежение? Загуба? Промяна? Конфликт?

  • Период, в който си поемал твърде много?

  • Нещо, което не си могъл да кажеш или направиш?

  • Ситуация, към която е трябвало бързо да се адаптираш?

  • Какво се случва около периодите, в които симптомът се усилва?

​

Случва се да не успеем да видим и различим очевидната взаимовръзка и последователност на случилото се. Друг път, когато успеем да се свържем с мъдростта на тялото, започваме да забелязваме определени обстоятелства, реакции и повторения. Все прозрения, които ни водят към състрадателното разбиране какво реално преживяваме и как го преживяваме.

Защитният смисъл на симптома

Когато нещо в тялото ни е неприятно, болезнено или плашещо, естественият импулс е притеснение и желание това да спре. Поради тази причина полагаме усилия да тушираме симптома, защото вече ни създава дискомфорт. В действителност, когато премахнем симптома, не премахваме причината. Поради този факт той се връща по друг начин, за да напомни за себе си. 

Разбира се, когато има медицински проблем, той е нужно да бъде изследван и лекуван по подходящ начин.

​

В моята работа аз създадох понятието:

​

Защитният смисъл на симптома

​

Защо? Защото знам и съм убедена, че зад всеки симптом - болка, гадене, алергия, обрив и пр. има послание за нас и когато го разберем, преживявайки го, ние го отработваме и той изчезва. Разбира се, зависи колко надълбоко е нужно да стигнем, за да се излекуваме. Има и такива състояния, разбира се, които неизменно имат нужда от медицинска намеса. 

Въпросът е да обърнем внимание в началото - още преди самия симптом да покаже силата си, защото всяко:​

  • стягане и свиване са сигнал, че нещо пренебрегваме в нас.

  • всяка умора и тежест са сигнал, че е нужно да забавим и поспрем.

  • всяко "постоянство" постоянно да правим, действаме и вършим - сигнал, че ни е трудно да останем насаме със себе си и случващото се в нас

  • всяка потулена фраза или емоция са сигнал, че незачитаме себе си и др.под.

​

В този ред на мисли, аз разглеждам телесната реакция като нишка, по която вървим, за да влезем в дълбочина и разберем каква защитна или адаптивна функция може да има тя в конкретното преживяване на човека. Работим телесно, с усещанията и емоциите, с възприятията и най-вече с преживяването на това, което е останало емоционално заключено и недоизживяно, за да причини явен физически симптом.

Когато симптомът създава още тревога

Понякога самото първоначално телесно усещане постепенно се превръща и в източник на страх и тревога.

Забелязваме сърцето си, дишането, болката, замайването, напрежението и започваме постоянно да проверяваме, изследваме и питаме: Пак ли е там? По-силно ли е? Какво означава? Ами ако се случи нещо?

В случая самото тревожно наблюдение увеличава напрежението, защото нашето внимание стига до него посредством съпротива. И от този момент в нас започват да живеят две неща: реакцията към симптома и самия симптом.

Поради тази причина, ние работим не само със симптома, но и със страха, напрежението и тревогата.

Когато тялото дълго не успява да се отпусне

Понякога не забелязваме да има един конкретен момент на стрес или страх, но сякаш организмът постоянно работи на по-високи обороти.

  • Стегнати рамене.

  • Стисната челюст.

  • Повърхностно дишане.

  • Неспокойствие.

  • Умора, съчетана с трудност да спреш.

  • Лягаш, но продължаваш да мислиш.

  • Почиваш, но не усещаш, че действително си починал.

Тогава има смисъл да погледнем не само отделния симптом, а и цялостното натоварване, което системата носи:

  • Какво поемаш?

  • Какво не може да остане несвършено?

  • Какво се случва, когато спреш?

  • Какво кара тялото отново да се мобилизира?

Тялото реагира преди да сме намерили думите

В моментите, когато казваме:

  • „Няма проблем.“

  • „Справям се.“

  • „Не е кой знае какво.“

  • „Има още няколко неща да свърша и тогава ще... “

..., тялото вече е подало сигнал чрез усещане какво му е нужно. Въпросът в случая е - усещаме ли и обръщаме ли внимание?

​

Понякога сме се научили много добре да продължаваме, да се приспособяваме, да се съобразяваме или да не обръщаме внимание на собствените си нужди. Това не означава, че тялото притежава някаква скрита истина, която умът ни не знае. В случая, обаче, телесната реакция е една важна част от информацията за начина, по който преживяваме дадена ситуация и вместо да я пренебрегваме, можем да станем любопитни към нея.

Как работя с тялото и симптомите?

Когато работим със симптома, работим директно с информацията, която бива изпращана от тялото, а именно:

  • Какво усещаш?

  • Как преживяваш симптома?

  • Какво се случва в тялото ти сега, когато говориш за него?

  • Кога се е появил симптома?

  • Какво се е случвало в живота ти тогава?

  • Какво се случва около периодите на усилване или обостряне?

​

Обръщаме внимание най-вече на случващото се в настоящия момент - телесните усещания, емоциите, импулсите и начина, по който нервната система реагира. Изследваме възприятията и вярванията, които участват в преживяването, като например:

  • „Трябва да издържа.“

  • „Не мога да се отпусна.“

  • „Нямам право да кажа „Не“.“

  • „Трябва да се справя сам.“

  • „Не е безопасно да покажа как се чувствам.“

Постепенно търсим възможност преживяването да бъде реално преживяно през тялото. Не се опитваме насила да премахнем симптома, а се сприятелим с него

Тялото не е отделено от историята ни

Начинът, по който реагираме днес, не се е появил във вакуум. През живота си сме се адаптирали към средата, отношенията и преживяванията си. Научили сме се:

  • кога е безопасно да се отпуснем и кога трябва да сме нащрек.

  • кога можем да покажем емоция и кога е по-добре да я задържим.

  • кога можем да поискаме помощ и кога трябва да се справим сами.

Някои от тези реакции са били важни и полезни, но това, което някога ни е помагало да се адаптираме, днес продължава да "реагира" и когато вече не е необходимо по същия начин.

Идеята е не е да обвиняваме миналото, а да започнем да разпознаваме как то участва в начина, по който преживяваме настоящето включително и през тялото.

Работата с преживяването не изключва медицинската грижа

Телесните симптоми могат да имат много различни причини.  Нов, силен, необясним или променящ се симптом е важно да бъде обсъден с подходящ медицински специалист.

Начинът, по който работя не поставя медицински диагнози и не замества медицинско изследване или лечение. Той добавя друга перспектива и възможност да изследваме стреса, емоциите, нервната система, житейския контекст и начина, по който преживяваш случващото се в тялото си.

Ако симптом привлича вниманието отново и отново

Може би вече знаеш много за симптома си. Може би медицинските изследвания са дали отговор. А може би все още търсиш такъв.

И в двата случая аз започвам с един въпрос: „Как преживявам всичко това?“ и продължавам с:

  • Какво се случваше с теб, когато се появи симптома?

  • Как тялото ти реагира?

  • Какво се променя в определени ситуации?

  • Какво се опитваш да понесеш, контролираш, избегнеш или задържиш?

Не е необходимо предварително да знаеш дали има връзка. Можем да започнем от това, което се случва с теб сега и да го изследваме с любопитство.

bottom of page