Когато „справям се“ започне да струва твърде много
Стресът невинаги е облечен като човек, който не може да се справи. Напротив. Той често изглежда така:
Правя -> Организирам -> Мисля -> (раз)Решавам -> Поемам -> Продължавам
Имаш работа, семейство, отговорности, хора, за които да се погрижиш, задачи, които не могат да чакат. Свикнал си да се справяш и дори често не забелязваш колко много носиш, докато постепенно не започнеш да усещаш, че трудно забавяш, а почти не успяваш да спреш.
Дори когато имаш време за почивка, умът продължава да мисли. Все намираш нещо да (на)правиш. Трудно седиш на едно място, а очите виждат/забелязват неща, които могат да бъдат по-добре.
В същото време може да си уморен, но не успяваш да се отпуснеш. Оставаш една идея раздразнителен, нетърпелив, разсеян.
Осъзнаваш, че имаш нужда от почивка, но когато най-после я получиш, не знаеш как в действителност да почиваш.
И тогава може би си казваш, че е нужно да намалиш стреса. Но стресът сам по себе си не може да бъде намален, докато не разбереш какво в теб те държи в постоянна готовност.
Стресът не е само това, което се случва около нас
Обикновено свързваме стреса с много работа, малко време, финансови трудности, семейни проблеми, конфликти, промени или прекалено много отговорности. Всичко това има своето значение и оказва влияние на част от хората.
Стресовата реакция, обаче, не зависи само от случващото се около нас, а най-вече от начина, по който ние самите възприема и преживява случващото се.
-
Ако за мен е трудно да разочаровам, ще поема още една задача.
-
Ако ми е трудно да кажа „Не“, ще остана, въпреки че вече нямам сили.
-
Ако вярвам, че трябва да се справям сам, няма да поискам помощ.
-
Ако почивката ме кара да се чувствам виновен, ще намеря още нещо за вършене.
-
Ако грешката означава провал, ще проверявам, контролирам и мисля отново и отново.
Така понякога източникът на претоварването не е само в количеството задачи, а и в начина, по който сме се научили да живеем с тях.
Когато мобилизацията стане начин на живот
Стресовата реакция сама по себе си не е проблем. Тя е част от естествената способност на организма да ни мобилизира, когато е необходимо да действаме, да се адаптираме или да се справим с предизвикателство.
Трудността идва, когато мобилизацията продължава твърде дълго или се включва отново и отново, без достатъчно възстановяване между отделните моменти.
Тогава може да започнеш да разпознаваш "трябва да се справя" в някои от лицата му:
-
постоянно напрежение в тялото;
-
раздразнителност и нетърпение;
-
усещане, че всичко е спешно;
-
трудност да спреш да мислиш;
-
умора, въпреки че си починал;
-
трудност да се концентрираш;
-
усещане, че трябва постоянно да правиш нещо;
-
трудност да си позволиш почивка;
-
по-силни реакции към иначе малки ситуации.
По този начин състоянието „трябва да се справя“ започва да изглежда като нормалното ти състояние, в което трудно прозряваш - виждаш реалните причини на стреса.
Защо не мога просто да се отпусна?
Когато си претоварен, съветът изглежда очевиден:
-
„Почини си.“
-
„Намали темпото.“
-
„Не го мисли толкова.“
-
„Отдели време за себе си.“
Може би и ти самият вече знаеш всичко това, но ако беше толкова лесно, вероятно вече щеше да си го направил.
Понякога спирането само по себе си е трудно, защото:
-
В тишината се появява напрежение.
-
В почивка - вина.
-
В недовършена задача - неспокойствие.
-
В молбата за помощ - усещане, че трябва да се справиш сам.
От този момент постоянната заетост вече не е просто въпрос на лоша организация на времето, а начин, който ти доставя сигурност. Сигурност чрез действие, контрол, предвиждане, справяне и непрекъсната готовност.
Затова промяната не започва само с премахването на още една задача от календара. Тя започва с разбирането защо е толкова трудно да спреш.
Тялото заема важна роля в стреса
Стресът не е само мисъл или емоция. Това е реакция, в която участва целият организъм.
Когато цялата ни система разпознае необходимостта от действие, тялото се мобилизира. Променят се вниманието, сърдечният ритъм, мускулният тонус и редица физиологични процеси. В тази реакция участват нервната система и хормони като адреналин и кортизол, които имат важна роля в адаптацията към натоварването.
Проблемът не е, че имаме висок кортизол или че преживяваме стрес. По-важният въпрос е дали след мобилизацията организмът получава възможност да се върне към баланс, т.е. - възстановяване? .. Или продължаваме да живеем между различни стресови реакции.
В тази връзка - стресът не е само действието, мислите, външният фактор, а нещо много повече. Стресът е тялото и там, където в нас живеят напрежението, тревогата, гневът, разочарованието и последствията ако забавя или спра.
Понякога зад „трябва“ стои нещо повече
Много от начините, по които живеем днес, някога са имали смисъл.
-
Да бъдеш полезен.
-
Да се справяш сам.
-
Да предвиждаш какво може да се обърка.
-
Да не натоварваш другите.
-
Да си отговорен.
-
Да не разочароваш.
-
Да държиш всичко под контрол.
Тези качества могат да ни помагат много и имат своето значимо място, когато можем да избираме как да реагираме. Но когато вече не можем да избираме, защото това е станал "нормален навик", те спират да са ефективни за нас и започват да ни струват твърде много.
-
Човекът, който винаги се справя, трудно си позволява да не може.
-
Човекът, който винаги поема, трудно оставя нещо на друг.
-
Човекът, който е свикнал да бъде в готовност, може да изпитва напрежение точно когато няма какво да прави.
От автоматичната мобилизация към повече избор
Целта не е да премахнем стреса от живота си. Това нито е възможно, нито е необходимо.
По-скоро целта е постепенно да започнем да разпознаваме кога системата ни действително има нужда да се мобилизира и кога продължава да го прави по навик, очакване или стар начин на защита. Целта е да изградя способност да:
-
усетя напрежението, преди да съм стигнал до изтощение.
-
разпозная кога поемам повече, отколкото мога.
-
забележа кога действам от „трябва“, страх или вина.
-
мога да спра, без веднага да търся следващото нещо.
-
позволя на тялото не само да се мобилизира, но и да преминава към възстановяване.
Това не е още една задача, която трябва да изпълня правилно. Това е постепенно изграждане на различен начин да бъда със себе си и с натоварването в живота си.
Как работя със стреса и претоварването?
В работата ми със стреса и претоварването, винаги започваме от това, което се случва при теб.
-
Как разпознаваш напрежението в тялото си?
-
Какво го предизвиква?
-
Какво правиш, когато го усетиш?
-
Какво не си позволяваш да оставиш?
-
Какво означава за теб да не се справиш, да поискаш помощ, да разочароваш или просто да спреш?
Работим с тялото, усещанията и емоциите. Разпознаваме начините, по които си се научил да се защитаваш и справяш. Изследваме какво в настоящето продължава да активира тази готовност.
Не търсим как насила да изключим реакцията, а търсим какво я поддържа и от какво има нужда системата ти, за да не живее постоянно в нея.
Ако усещаш, че отдавна не можеш да спреш
-
Ако продължаваш да се справяш, но забелязваш, че ти е трудно да забавиш.
-
Ако забелязваш напрежението и умората в тялото.
-
Ако забелязваш раздразнението, сприхавостта в отношенията или в невъзможността истински да си починеш.
Не е необходимо да чакаш да „не можеш повече“, за да обърнеш внимание на това.
В индивидуалната ни работа можем да започнем от конкретното напрежение или ситуация, която преживяваш сега, и постепенно да изследваме какво поддържа състоянието на постоянна готовност при теб.
+359-893424823
