top of page
Covers (42).png

Не търся как да премахнем реакцията.
Търсим какво стои зад нея

Когато изпитваш тревожност, избухваш, не можеш да кажеш „не“, поемаш прекалено много или тялото ти остава в постоянно напрежение, лесно е да си помислиш: „Трябва да спра да правя това!

В действителност реакцията рядко е самият проблем. Често тя е начин, чрез който тялото и нервната система са се научили да те защитават.

Именно поради тази причина в работата си не започвам от въпроса: „Как да се отървем от това?“, а по-скоро с:

  • „Какво се случва в теб?“

  • „Кога си се научил да реагираш по този начин?“

  • „Какво защитава тази реакция?“

  • „И от какво имаш нужда днес?“

Chat

Мисленето е важна част от промяната. Можем да разберем откъде идва даден модел. Можем да четем книги, да разпознаем травмата и да знаем как „би трябвало“ да реагираме.

В повечето случаи така става, че в конкретния момент тялото отново се стяга, гневът избухва, тревожността се появява и старият автоматичен отговор поема управлението.

Аз вярвам и от практиката виждам, че промяната не се случва само чрез разбиране.

Промяната се случва посредством ново преживяване. Поради тази причина работата ми включва тялото, телесните усещания, емоциите, нервната система и постепенното преживяване на нещо различно от онова, което вече познаваме.

Chat

Среща между психологията, тялото и вътрешната мъдрост

Compassionate Reparenting е името, което давам на интегративния начин, по който работя.

Той не е една техника и не следва един-единствен модел. В него събирам знания и опитност от съвременните подходи към травмата, нервната система, стреса, привързаността и отношенията, заедно с практики, които идват от източните традиции и работят чрез тялото, вниманието, дишането, движението и присъствието.

За мен Изтокът и Западът не си противоречат. Единият ни помага да разбираме, а другият от векове изследва как човекът може да преживява, наблюдава и регулира вътрешния си свят чрез тялото.

В работата ми двете се срещат и преплитат.

Тялото не е просто част от процеса

Тялото е един от основните ни ориентири.

Тялото може да реагира много преди умът да е разбрал какво се случва.

  • Свиване в гърдите.

  • Тежест.

  • Напрежение в корема.

  • Импулс да избягаш.

  • Замръзване.

  • Треперене.

  • Топлина.

  • Невъзможност да останеш на едно място.

Вместо веднага да се опитваме да премахнем тези усещания, можем да се обърнем към тях с любопитство: Какво ми показва тялото? Понякога именно там се намира достъпът до преживяване, което думите все още не могат да разкажат.

Емоцията не е проблемът

Гневът, страхът, тъгата, срамът и объркването не са дефекти на характера. Те носят информация.

  • Гневът може да показва нарушена граница.

  • Страхът - преживяна или очаквана опасност.

  • Тъгата - загуба, несподеленост или може би неразбиране

  • Объркаността - незнанието къде и какво да правя.

Аз не работя с цел човекът да стане „по-малко емоционален“. Работим така, че емоцията да може да бъде разпозната, почувствана и разбрана, без автоматично да определя начина, по който действаме.

Зад защитата има причина

  • Контролът.

  • Угаждането.

  • Перфекционизмът.

  • Постоянното премисляне.

  • Трудността да поискаш помощ.

  • Невъзможността да кажеш „не“.

  • Отдръпването.

  • Избухването.

Все механизми за справяне и защита, които работят в нас с цел да ни покажат какво реално става под повърхността

Идеята е първо да се поинтересуваме с любопитство защо са се появили и какво ни дават. Когато разберем каква е била функцията им, можем постепенно да изследваме дали днес все още се нуждаем от същата защита и дали вече е възможен друг начин.

Chat

В основата на работата ми стои Compassionate Inquiry - психотерапевтичен подход, разработен от д-р Габор Мате.

Той насочва вниманието отвъд историята, която разказваме за случилото се, към убежденията, емоциите, телесните реакции и ранните преживявания, които продължават да влияят върху начина, по който възприемаме себе си и света.

За мен една от най-ценните му посоки е въпросът: не „Какво не е наред с мен?“, а „Какво ми се е случило и как съм се научил да се адаптирам към него?

Compassionate Inquiry е важна основа в работата ми, но не е единственото, което използвам.

През годините съм търсила разбиране за човека от различни посоки.

В професионалното ми развитие присъстват работата на д-р Габор Мате върху травмата и адаптацията, д-р Шефали Цабари върху съзнателното родителство и отношенията родител–дете, както и подходи към комуникацията, привързаността, психобиологията и работата с тялото.

В разбирането ми за стреса и нервната система присъстват както класическите идеи на Ханс Селие, така и съвременните телесно ориентирани перспективи и поливагално информирани практики, включително работата на Ана Фъргюсън.

От другата страна стоят източните практики, медитацията, йога, дишането и работата с вниманието и присъствието, както и влиянието на учители като Екхарт Толе и Sat Dharam Kaur.

Не използвам всичко това като набор от отделни техники. Интересува ме как различните перспективи могат да ни помогнат да разберем един и същ човек като цяло от ум, емоции, тяло, нервна система, история и отношения.

Целта на работата ни не е никога повече да не изпитваш тревожност.

--> Да не се ядосваш.

--> Да не се страхуваш.

--> Или винаги да бъдеш регулиран.

  • Нервната система ще продължи да реагира.

  • Емоциите ще продължат да идват.

  • Животът ще продължи да ни среща с трудни моменти.

Промяната е в това постепенно да можеш:

  • да разпознаеш какво се случва в теб;

  • да останеш с преживяването, без веднага да бъдеш завладян от него;

  • да чуеш какво ти показват тялото и емоцията;

  • да различиш настоящия момент от старото преживяване;

  • и да имаш повече възможност за избор как да отговориш.

Тяло • преживяване • регулация

Това са трите думи, с които най-кратко бих описала начина си на работа.

  • Тяло - защото не всичко, което преживяваме, може да бъде достигнато само чрез мислене.

  • Преживяване - защото промяната има нужда не само от ново разбиране, а и от нов опит.

  • Регулация - защото постепенно изграждаме способността да бъдем с това, което се случва в нас, без автоматичната защитна реакция винаги да определя следващата ни стъпка.

Ако искаш да преживееш този начин на работа

Не е необходимо предварително да знаеш кой подход е подходящ за теб или откъде идва трудността ти.

Можеш да започнеш с това, което се случва в живота ти сега.

Chat

ПОСТИГАМ ПРОМЯНА В ЖИВОТА
Обратна връзка

С усет намираш винаги начин чрез насочващи въпроси да ме накараш да стигна до сърцевината на проблема. Абсолютно винаги излизах от сесията с усмивка и приятно чувство в сърцето, защото бях намерила начин за справяне."
Терапията ми помогна да намеря вътрешен мир и път към хората около мен. Да разбера поведението и емоциите си, да се организирам по-добре."
Сесиите ми помагат да видя нещата от различен ъгъл и различна гледна точка. Да си изясня проблема и ситуацията за себе си, за да мога и да реагирам по-адекватно."
Сесиите ми помагат с осъзнаване на проблема и неговата първопричина както и как да се работи в посока подобряване. Определено тези сесии са моето safe place - без осъждане, без предразсъдъци."
"Терапията ми помогна да започна да се наблюдавам в ежедневието, да осъзнавам мислите и действията си. Когато има ситуация близка до тези, които сме дискутирали, знам от къде произлизат реакциите ми и ги наблюдавам, давам си подкрепа и емпатия. Харесва ми как успявам да се върна в моменти от миналото, сякаш наистина съм там и усещам с пълна сила болката, която съм изпитвала тогава. Успявам да я изживея наново и да я пусна." 
"Мога да кажа, че още след третата сесия вече можех да се контролирам при изблици на гняв срещу децата, а вече след последните сесии дори да бъда по-категорична в изказа си при общуването не само с децата, но и с колеги, с роднини, с партньора."
Открих корени на мои вярвания и разбирания, които ме изненадаха. Чувствам, че сякаш някои неща в мен „се отключиха“. Така разбирам себе си по-добре и може би повече приемам себе си каквато съм."
“Сесиите ми помогнаха да потърся в себе си отговори на въпроси като: защо се дразня на определени неща; как да коригирам поведението си и да намаля избухванията; как да се науча да се разбирам по-добре; как да бъда по-емпатична към детето си и други хора; как да откривам малкото наранено дете в себе си и да го лекувам."

Лидия Аврамова

Емоции • Травма • Нервна система

Разбери какво стои зад начина,

по който се чувстваш и реагираш.

bottom of page