Когато искаш да бъдеш близо, но точно близостта е трудното

Когато близостта докосва най-уязвимите ни места

Във взаимоотношенията ни рядко реагираме само на думите, които чуваме в момента.

Партньорът не отговаря на въпрос или изказване.
Усещаме, че се отдръпва.
Критикува ни за нещо сторено/казано.
Не забелязва/отбелязва нещо важно за нас.
Не ни разбира така, както сме очаквали.

В резултат на това се появяват гняв, тревога, обида, разочарование или желание и ние да се отдръпнем. Понякога реакцията ни е толкова силна, че си казваме нещо подобно: „Искам да се махна; Този е пълен боклук; Не ме зачита; За нищо не ставам и др. под.“

Всъщност това, което става е, че взаимоотношенията ни в конкретния момент събуждат в нас и нещо друго. Нещо, което търси нуждата да бъде видяно, чуто, прието, избрано, значимо или обичано. Нещо, което се оголва, боли го и е най-ранимо точно сега.

Научи повече

Ситуацията се повтаря отново и отново

Понякога ситуацията/темата на взаимоотношението, което ни безпокои, е различна, но усещането е познато. В действителност става така, че вече не говорим само за случилото се, а всеки започва да защитава нещо важно за себе си.

Единият настоява да говори. Другият се отдръпва.
Единият иска повече близост. Другият има нужда от пространство.
Единият се опитва да бъде разбран. Другият чува критика и започва да се защитава.

А истината, която не успяваме да отличим понеже сме в реакция е, че зад всяка реакция стои съпротива, негодувание, страх или болка:

Зад гнева може да стои усещането „Не ме чуваш“.
Зад отдръпването - „Не е безопасно да остана тук“.
Зад контрола - „Не мога да понеса неизвестното“.
Зад съгласяването - „Ако кажа какво искам, може да те загубя“.

Защо повтарям едни и същи отношения?

Понякога хората, с които взаимодействаме са различни, но определени преживявания се повтарят. Усещаме се, че се въртим в кръг.

Отново се чувствам пренебрегнат.
Отново давам повече, отколкото получавам.
Отново трябва да заслужавам внимание.
Отново се страхувам, че ще бъда изоставен.
Отново избирам човек, до когото трудно мога да се приближа.

Това не означава непременно, че съзнателно „избираме грешните хора“. По-скоро означава, че в отношенията си се връщаме към познати начини да търсим любов, близост и сигурност, дори когато те вече ни причиняват болка. И тук е мястото да се запитаме: „Какво се случва с мен в тези отношения и какво ме задържа в познатия начин да бъда в тях?“

Понякога конфликтът не е само за това, което се случва между двама души. "Конфликтът" докосва и онова, което всеки от тях носи със себе си във връзката.

Научи повече

Пазейки връзката, се отдалечаваме и губим себе си

Не всички трудности във взаимоотношенията се проявяват като конфликти - понякога правим точно обратното.

Премълчаваме.
Съобразяваме се.
Отстъпваме.
Казваме „няма нищо“, когато има.
Избягваме разговори, за да не създаваме напрежение.
Поемаме повече, отколкото можем да носим, защото ни е трудно да оставим отговорността на другия или да кажем, че вече ни е много.

А може би се питаме какво ще почувства другият, преди изобщо да сме обърнали внимание и да сме разбрали какво чувстваме и искаме ние самите. Това не е слабост или липса на характер. Това е начинът, по който някога сме се научили да запазваме/осигуряваме близост, приемане и сигурност. Всъщност, в крайна сметка цената, която плащаме за това е висока, а именно: тя се изразява в натрупано недоволство, умора, дистанция и гняв, който дълго време е стоял прикрит

Гняв и граници

Стрес и претоварване

Пазейки връзката, ние започваме да контролираме

Има и друг начин да се справяме с несигурността във взаимоотношенията и той е да:

Да искаме отговор веднага.
Да проверяваме.
Да настояваме разговорът да се случи сега.
Да търсим уверение, че всичко е наред.
Да се опитваме да променим другия, за да можем ние да се почувстваме спокойни.

Всъщност под контрола невинаги стои желание да управляваме другия, а страхът от това: „Какво ще стане с мен, ако не мога да бъда сигурен в теб?“ В тази ситуация вече не е толкова важно да „спрем да контролираме“, а да разберем каква е функцията на контрола и защо е толкова необходим.

Тревожност и напрежение

Когато близката връзка поражда страх

Търсим и искаме любов, близост и принадлежност, но става така, че точно когато ги получим, се появява желание да се отдръпнем.

Може би ни е трудно да поискаме това, от което имаме нужда.
Може би ни е страх да покажем уязвимост.
Може би не искаме да си кажем/признаем, че сме наранени.
А може и да ни е трудно да позволим на другия да ни види, когато не сме уверени и силни.

Това е така, защото близостта означава и "възможност да бъда наранен". В този смисъл дистанцията, самостоятелността или „нямам нужда от никого“ изпълняват своята защитна роля прекрасно - не защото не искаме връзка, а защото някъде сме научили, че близостта има цена и боли.

Тялото също участва във взаимоотношенията

Понякога още преди да сме разбрали какво ни е засегнало, тялото вече е реагирало.

Стягане в гърдите.
Буца в гърлото.
Тежест в раменете.
Напрежение в корема.
Сърцебиене.
Импулс да нападнем, да се защитим, да замълчим или да си тръгнем.

Това е причината в работата си да не оставам само на нивото на разговора и анализа. Обръщам съществено внимание и на това, което се случва в тялото в самия момент на реакцията, защото то показва много по-рано от мислите ни къде и в какво точно се чувстваме застрашени, отхвърлени, неприети или несигурни.

Промяна във взаимоотношенията

Моят подход към темата "взаимоотношения"

Когато работим тема "взаимоотношения" основният показател по време на срещите е твоето лично преживяване във връзката и какво става в тялото ти:

Какво се случва в теб в конкретната ситуация?
Какво чувстваш?
Как реагира тялото ти?
Какво очакваш от другия?
От какво се страхуваш?
Какво ти е трудно да поискаш или заявиш?
Какво означава за теб поведението му?

Обръщаме внимание и изследваме автоматичните реакции, емоциите и начините, по които си се научил да пазиш себе си и връзката: било то чрез съобразяване, контрол, отдръпване, гняв, мълчание или опит да бъдеш този, от когото другият има нужда. По този начин постепенно започва да става по-ясно кое принадлежи на настоящата ситуация и кое тя събужда в теб.

Целта на работата не е никога повече да няма конфликт, а да имаш повече възможност да останеш в отношенията без постоянно да губиш себе си, да се защитаваш или да се опитваш да промениш другия, за да се почувстваш сигурен.

Ако взаимоотношенията ти носят напрежение, тревога и несигурност

Може би знаеш какво не работи, но въпреки това ситуацията се повтаря.
Може би ти е трудно да поставиш граница или да поискаш.
Може би не можеш да останеш в конфликт, без да се затвориш.
Може би не можеш да понесеш дистанцията на другия.
Не успяваш да се довериш...
или да разбереш защо определено поведение на друг предизвиква толкова силна реакция в теб.

Каквото и да е взаимоотношението, ние започваме работата с теб от твоята конкретна ситуация или отношение, което е трудно за теб сега, а ти искаш да намериш решение.

Насрочи безплатна среща