top of page
photo-1758524944637-a515455f95ec.avif

Когато искаш да бъдеш близо, но точно близостта е трудното

Когато близостта докосва най-уязвимите ни места

Във взаимоотношенията ни рядко реагираме само на думите, които чуваме в момента.

  • Партньорът не отговаря на въпрос или изказване.

  • Усещаме, че се отдръпва.

  • Критикува ни за нещо сторено/казано.

  • Не забелязва/отбелязва нещо важно за нас.

  • Не ни разбира така, както сме очаквали.

​

В резултат на това се появяват гняв, тревога, обида, разочарование или желание и ние да се отдръпнем. Понякога реакцията ни е толкова силна, че си казваме нещо подобно: „Искам да се махна; Този е пълен боклук; Не ме зачита; За нищо не ставам и др. под.“

Всъщност това, което става е, че взаимоотношенията ни в конкретния момент събуждат в нас и нещо друго. Нещо, което търси нуждата да бъде видяно, чуто, прието, избрано, значимо или обичано. Нещо, което се оголва, боли го и е най-ранимо точно сега.

Ситуацията се повтаря отново и отново

Понякога ситуацията/темата на взаимоотношението, което ни безпокои, е различна, но усещането е познато. В действителност става така, че вече не говорим само за случилото се, а всеки започва да защитава нещо важно за себе си.

  • Единият настоява да говори. Другият се отдръпва.

  • Единият иска повече близост. Другият има нужда от пространство.

  • Единият се опитва да бъде разбран. Другият чува критика и започва да се защитава.

А истината, която не успяваме да отличим понеже сме в реакция е, че зад всяка реакция стои съпротива, негодувание, страх или болка:

  • Зад гнева може да стои усещането „Не ме чуваш“.

  • Зад отдръпването - „Не е безопасно да остана тук“.

  • Зад контрола - „Не мога да понеса неизвестното“.

  • Зад съгласяването - „Ако кажа какво искам, може да те загубя“.

Защо повтарям едни и същи отношения?

Понякога хората, с които взаимодействаме са различни, но определени преживявания се повтарят. Усещаме се, че се въртим в кръг.

  • Отново се чувствам пренебрегнат.

  • Отново давам повече, отколкото получавам.

  • Отново трябва да заслужавам внимание.

  • Отново се страхувам, че ще бъда изоставен.

  • Отново избирам човек, до когото трудно мога да се приближа.

Това не означава непременно, че съзнателно „избираме грешните хора“. По-скоро означава, че в отношенията си се връщаме към познати начини да търсим любов, близост и сигурност, дори когато те вече ни причиняват болка. И тук е мястото да се запитаме: „Какво се случва с мен в тези отношения и какво ме задържа в познатия начин да бъда в тях?“

​

Понякога конфликтът не е само за това, което се случва между двама души. "Конфликтът" докосва и онова, което всеки от тях носи със себе си във връзката.

Пазейки връзката, се отдалечаваме и губим себе си

Не всички трудности във взаимоотношенията се проявяват като конфликти - понякога правим точно обратното.

  • Премълчаваме.

  • Съобразяваме се.

  • Отстъпваме.

  • Казваме „няма нищо“, когато има.

  • Избягваме разговори, за да не създаваме напрежение.

  • Поемаме повече, отколкото можем да носим, защото ни е трудно да оставим отговорността на другия или да кажем, че вече ни е много.

А може би се питаме какво ще почувства другият, преди изобщо да сме обърнали внимание и да сме разбрали какво чувстваме и искаме ние самите. Това не е слабост или липса на характер. Това е начинът, по който някога сме се научили да запазваме/осигуряваме близост, приемане и сигурност. Всъщност, в крайна сметка цената, която плащаме за това е висока, а именно: тя се изразява в натрупано недоволство, умора, дистанция и гняв, който дълго време е стоял прикрит

Пазейки връзката, ние започваме да контролираме

Има и друг начин да се справяме с несигурността във взаимоотношенията и той е да:

  • Да искаме отговор веднага.

  • Да проверяваме.

  • Да настояваме разговорът да се случи сега.

  • Да търсим уверение, че всичко е наред.

  • Да се опитваме да променим другия, за да можем ние да се почувстваме спокойни.

Всъщност под контрола невинаги стои желание да управляваме другия, а страхът от това: „Какво ще стане с мен, ако не мога да бъда сигурен в теб?“ В тази ситуация вече не е толкова важно да „спрем да контролираме“, а да разберем каква е функцията на контрола и защо е толкова необходим.

Когато близката връзка поражда страх

Търсим и искаме любов, близост и принадлежност, но става така, че точно когато ги получим, се появява желание да се отдръпнем.

  • Може би ни е трудно да поискаме това, от което имаме нужда.

  • Може би ни е страх да покажем уязвимост.

  • Може би не искаме да си кажем/признаем, че сме наранени.

  • А може и да ни е трудно да позволим на другия да ни види, когато не сме уверени и силни.

Това е така, защото близостта означава и "възможност да бъда наранен". В този смисъл дистанцията, самостоятелността или „нямам нужда от никого“ изпълняват своята защитна роля прекрасно - не защото не искаме връзка, а защото някъде сме научили, че близостта има цена и боли.

Тялото също участва във взаимоотношенията

Понякога още преди да сме разбрали какво ни е засегнало, тялото вече е реагирало.

  • Стягане в гърдите.

  • Буца в гърлото.

  • Тежест в раменете.

  • Напрежение в корема.

  • Сърцебиене.

  • Импулс да нападнем, да се защитим, да замълчим или да си тръгнем.

Това е причината в работата си да не оставам само на нивото на разговора и анализа. Обръщам съществено внимание и на това, което се случва в тялото в самия момент на реакцията, защото то показва много по-рано от мислите ни къде и в какво точно се чувстваме застрашени, отхвърлени, неприети или несигурни.

Моят подход към темата "взаимоотношения"

Когато работим тема "взаимоотношения" основният показател по време на срещите е твоето лично преживяване във връзката и какво става в тялото ти:

  • Какво се случва в теб в конкретната ситуация?

  • Какво чувстваш?

  • Как реагира тялото ти?

  • Какво очакваш от другия?

  • От какво се страхуваш?

  • Какво ти е трудно да поискаш или заявиш?

  • Какво означава за теб поведението му?

​

Обръщаме внимание и изследваме автоматичните реакции, емоциите и начините, по които си се научил да пазиш себе си и връзката: било то чрез съобразяване, контрол, отдръпване, гняв, мълчание или опит да бъдеш този, от когото другият има нужда. По този начин постепенно започва да става по-ясно кое принадлежи на настоящата ситуация и кое тя събужда в теб.

Целта на работата не е никога повече да няма конфликт, а да имаш повече възможност да останеш в отношенията без постоянно да губиш себе си, да се защитаваш или да се опитваш да промениш другия, за да се почувстваш сигурен.

Ако взаимоотношенията ти носят напрежение, тревога и несигурност

  • Може би знаеш какво не работи, но въпреки това ситуацията се повтаря.

  • Може би ти е трудно да поставиш граница или да поискаш.

  • Може би не можеш да останеш в конфликт, без да се затвориш.

  • Може би не можеш да понесеш дистанцията на другия.

  • Не успяваш да се довериш... 

  • или да разбереш защо определено поведение на друг предизвиква толкова силна реакция в теб.

​

Каквото и да е взаимоотношението, ние започваме работата с теб от твоята конкретна ситуация или отношение, което е трудно за теб сега, а ти искаш да намериш решение.

bottom of page