Търся спокойствие от тревожността
Тревожността невинаги има ясна причина:
-
Понякога просто усещаш, че не можеш истински да се отпуснеш.
-
Мислиш какво може да се случи.
-
Връщаш се към разговори и ситуации.
-
Предвиждаш различни варианти.
-
Проверяваш.
-
Търсиш сигурност.
-
Опитваш се да вземеш правилното решение.
Дори когато всичко изглежда наред, някъде остава едно „Ами ако…?“
-
Ами ако сгреша?
-
Ако не се справя?
-
Ако нещо се случи?
-
Ако разочаровам?
-
Ако взема грешното решение?
И колкото повече се опитваш да подредиш нещата чрез мисленето, толкова повече неща се появяват, за които да мислиш.
Тревожността не е само в мислите
Можеш да усещаш тревожността като стягане в гърдите или корема, сърцебиене, напрегнати мускули, неспокойствие, трудност да стоиш на едно място или постоянен подтик, че трябва да направиш нещо.
Понякога мисълта идва първа. Друг път тялото вече е реагирало, преди да разбереш за какво се тревожиш.
Това е причината да не разглеждам тревожността само като начин на мислене, но предимно като усещания в тялото и начина, по който нервната ти система реагира на несигурността.
Целта не е да премахнем тревожността
Обикновено искаме тревожността да изчезне или да я премахнем ей-така. Опитваме се да спрем мислите, да се успокоим, да се разсеем или да си обясним, че няма от какво да се страхуваме. Постоянно търсим спокойствие.
Всъщност тревожната реакция не се появява, за да ни пречи. Тя има функция и тази функция е да ни предпази: да предвиди опасността, да ни подготви, да разбули неизвестността, да ни държи зорки и нащрек към това, което може да се обърка.
Въпросът в случая е: От какво се опитва да ме предпази тревожността?
Когато ставащото в момента докосва нещо познато
Несигурност. Чакане. Промяна. Конфликт. Липса на отговор. Неясно бъдеще. - познато ли ти е всичко това?
Понякога силата на тревожната реакция трудно може да бъде обяснена само с това, което се случва в момента. Настоящата ситуация най-вероятно докосва нещо, което тялото ни вече познава, а именно: преживяване, при което не сме имали достатъчно сигурност, предвидимост, подкрепа или възможност да повлияем на случващото се. В тези моменти тялото реагира на въпроса „Какво означава това за мен?“ и автоматично влиза в действие/изпълнение.
Контролът понякога е опит да създадем сигурност
Когато неизвестното е трудно за понасяне, започваме да търсим начини да го намалим посредством дейности като:
-
Планиране.
-
Проверяване.
-
Анализиране.
-
Питане на другите.
-
Търсене на още информация.
-
Отлагане на решението.
Всичко изброено е един вид контролиране на случващото се около нас. И да, това може да донесе временно успокоение и спокойствие, но и в същото време напрежение и тревожност от това дали ще остане такова, каквото съм казал/направил то да бъде.
В случая сигурността зависи от това всичко да бъде ясно, предвидимо и под контрол, а при следващата неизвестност отново се активира същата реакция.
Работата тогава не е просто да „пуснем контрола“, а да разберем защо той е станал толкова необходим.
От тревожната реакция към повече избор
-
Целта не е никога повече да не изпитваш тревога, а постепенно да можеш да я разпознаеш, без тя веднага да определя какво ще направиш и да поеме тя контрола върху теб.
-
Целта е ти да успяваш да забележиш какво се случва в тялото и да изградиш способността да различаваш настоящата ситуация от това, което тя събужда в теб.
-
Целта е да разпознаеш кога търсиш сигурност чрез мислене, проверяване или контрол.
-
Целта е малко по малко да можеш да оставаш с онова, което все още не знаеш, не можеш да предвидиш или контролираш, защото то именно то те плаши.
Моят подход към тревожността и напрежението
Когато работя с тревожността и напрежението, идеята е ти сам да достигнеш до личното си прозрение и преживяване относно функцията на тази защитна реакция на тялото. Именно поради тази причина в моята практика с теб, започваме от конкретното ти преживяване:
-
Какво предизвиква тревогата?
-
Как я усещаш в тялото?
-
Какво правиш, когато се появи?
-
Какво се опитваш да предотвратиш?
-
От какво се страхуваш, че може да се случи?
Работим с тялото, усещанията и емоциите и постепенно изследваме какво стои зад необходимостта да предвиждаш, контролираш или да бъдеш постоянно подготвен.
Не се борим с тревожността като с враг, а разбираме защитния ѝ смисъл и от какво всъщност има нужда онази част от теб, която все още очаква опасността.
Ако тревожността и напрежението са постоянно с теб
Може би функционираш, работиш, грижиш се за семейството си и отвън всичко изглежда наред. Вътре в теб, обаче мисленето рядко спира, тялото трудно се отпуска, а несигурността бързо връща напрежението.
Ако искаш да се справиш с всичко това, можем да започнем от конкретната ситуация, в която това се случва, да изследваме какво поддържа тревожната реакция и какво се опитва да защити тя.
+359-893424823
