Какво е състрадание?

Състраданието е способността да бъда/оставам с/в болката – своята или чужда – без да я отхвърлям, без да я поправям, променям или разсейвам и без да се загубя самият аз в нея. Това е способността ми да остана в трудното без то да ме погълне. Това е отношението ми към болката.

Състраданието е способността да виждам човека отвъд поведението и да знам и разбирам, че зад всяка реакция съществува болка или адаптация.

Състраданието е различно от съжаление, оправдаване и спасяване.

Състраданието не означава да прекрачваш границите си, а да познаваш и имаш такива и да успяваш да присъстваш отвъд моделите си с разбиране и приемане на случващото се.

Как да се върна към състраданието?

1. Да забелязвам какво е в мен и да го отчитам с внимание и любопитство

пример: „Да говоря пред хора е трудно и изискващо за мен“

2. Да си позволя да изпитам това, което е в мен и ако възникне съпротива, да го забележа

 пример: „Позволявам си да ми е трудно - ОК съм с това.“

3. Себе-свързване с това, което е живо в мен

пример: „Аз съм/присъствам за себе си сега, точно когато ми е трудно. Не искам да е друго и да го променям.”

4. Себе-отношение - търся път към себе си по мек начин без изисквания, оценки, коментари, критика

пример: „Разбирам трудността, която изпитвам и в момента не изисквам от себе си. “

Специфики на състраданието

Състраданието не е естествено състояние за всички хора

Ако си свикнал и израстнал с критика, оценки, изисквания, налагало ти се е да бъдеш все силния, не си бил видян и зачетен, тогава най-вероятно себе-състраданието не се е развло. .. Но можеш стъпка по стъпка да го развиеш първо за себе си и след това за другия. 

Да бъдеш себе-състрадателен е по-трудно отколкото да бъдеш състрадателен към  другите. 

.. затова е нужна практика 

Връзката на състраданието с границите 

Когато нямам граници или не ги познавам и съм състрадателен, загубвам себе си и това води да изтощение.

Когато имам здравословни за мен граници и съм състрадателен, аз съм устойчив. Не правя компромис със себе си и съм до другия без да се изгубя. Мога да кажа “не”, да поставя граница и да бъда до другия, помагайки му той да бъде с болката си.

Когато изпитвам състрадание, аз съм свързан както със себе си, така и с другия. Балансиран съм и спокоен.

Как да започна със състраданието?

1. Уча се да присъствам за себе си и в себе си за самото усещане

Задавам си въпроса: “Какво усещам в момента?” вместо: „Защо усещам ….; Защо съм … ?“

2. Променям себе-отношението в езика, който използвам

Казвам си: “Нормално е да усещам/чувствам…” вместо: “Не е добре/не говори добре за мен да ….”

3. Подкрепящи фрази за мен самия

Уча се да си казвам и повтарям подкрепящи фрази към мен самия с цялото си сърце: “Нормално е да е трудно”, “Позволявам си да/разрешено ми е да/мога да ....”, “Доверявам се на себе си.”, “

4. Да се науча да се свързвам с тялото си, за да го усещам 

Уча се да практикувам връзка с тялото, да го забелязвам и усещам. Да му обръщам внимание. Да живея живота в мен. 

5. Уча се да разпознавам собствените си емоции и да ги признавам - да им давам гласност - сам за себе си

6. Търся и назовавам коя нужда стои зад усещането и емоцията - за мен самия

Зад всяко усещане и емоция стои нужда. За да я открия, оставам в изпитваното и давам израз на гласа на тялото без да анализирам.

7. Оставам присъстващ за всичко случващото се в мен със състрадание

Състраданието често е блокирано от вътрешните модели, част от които са: вътрешният критик, страхът от загуба и да се покажа слаб, незнаещ и неможещ. 

Искаш да върнеш в себе си състраданието?

Запиши се за "Моето място"