Какво внимание обръщам на детето?

Когато говорим за внимание към детето, често си представяме просто време, прекарано заедно. Но вниманието има различни нива и различна дълбочина.

Преди да говорим за нивата, нека си зададем един по-важен въпрос:

Какво всъщност означава да обърна внимание на детето?

Да обърна внимание означава за момент да оставя настрана това, което правя и това, от което аз имам нужда, за да насоча вниманието и усещанията си към него – тук и сега, с присъствие.

• Означава да го чуя, да го видя и да зачета това, което изразява – било то с думи или чрез поведението си.

• Означава да усетя кога има нужда от внимание, дори когато не го казва пряко.

• Означава да остана до него, когато преживява болка, трудност или силно чувство – без да бързам да го поправям, успокоявам или променям.

--> Вниманието не е просто действие. То е присъствие.

Когато говорим за внимание, можем условно да различим три нива:

• ниско ниво на внимание

• здравословно, балансирано ниво на внимание

• високо или прекомерно ниво на внимание

Най-подкрепящото за детето е здравословното внимание – това, което отговаря на нуждата му в конкретния момент, без да нарушава нашите собствени граници и нужди.

Когато вниманието е прекомерно, то често създава зависимост. Понякога даваме твърде много внимание не защото детето има нужда от него, а защото това е вниманието, което самите ние не сме получили като деца.

Тогава започваме да даваме повече, отколкото е необходимо – от страх детето да не остане само, да не се затрудни, да не се почувства зле. Опитваме се да го предпазим от всяка трудност... И така неусетно създаваме около него защитен кръг, в който детето все по-трудно развива самостоятелност и усещане за собствените си способности. Понякога започва и да вярва, че не може да се справи без нас.

Друг път прекомерното внимание идва от вина – и тогава родителят започва да се лута между периоди на много внимание и моменти на почти липсващо присъствие. Това също обърква детето.

На другия полюс стои ниското ниво на внимание.

Това е вниманието, което ние самите често не сме получили и което не даваме на детето – или даваме в минимална степен, защото вярваме, че „и ние така сме пораснали“.

--> „Аз така съм пораснал и нищо ми няма. И то ще стане човек.“

В тези ситуации често пропускаме важни сигнали на детето – сигнали за това какво усеща, какво преживява и как се опитва да разбере себе си.

Когато липсва внимание, липсва и огледало. А без огледало детето трудно се опознава.

Тогава то може да започне да вярва, че може би с него има нещо нередно, защото не го чуват, не го виждат или не проявяват истински интерес към него.

Понякога вниманието идва само, когато детето направи нещо "добре" или когато постигне нещо. И така неусетно детето започва да свързва стойността си с постиженията.

Истината е, че най-здравословното внимание не е нито прекомерно, нито оскъдно. То е вниманието, което вижда детето такова, каквото е – и остава до него.