Истинското възпитание: Пътят към себе си и свободната воля на детето

Дълго време търсех точното определение и смисъл на думата възпитание. Признавам, че имах съпротива срещу самата дума, защото тя носеше за мен усещане за ограничение – налагане как трябва да бъде и аз самата да бъда. Да се съобразявам със стандарти и изисквания, идващи отвън.

В книгата си „Самоизцеление“ Курт Тепервайн пише:

„Възпитанието не означава да наложим на малкото дете, на доверилата ни се душа, нашите ценности или дори нашата воля. В действителност ‘възпитание’ означава съвместно да открием какъв е характерът, каква е личността на душата, и да ѝ помогнем да намери себе си… и да бъде себе си.“

За да помогнем на някого да открие своя характер, е нужно да го приемаме такъв, какъвто е дошъл на тази Земя. Ние сме само посредници. Чрез истинското си „Аз“ той ще може да твори, да се изразява, без да се налага да се защитава, да се приспособява или да бъде направляван отвън.

„Аз-ът има свои потребности, които често се изразяват доста своенравно“ – казва Тепервайн. Това, което ние родителите често наричаме „инат“, всъщност е свободната воля. Ако разбираме възпитанието като откриване на себе си, тогава свободната воля няма да се прояви като инат. Душата ще следва с готовност умели и любящи насоки – тя дори има нужда от тях и ги търси.