Може да избухваш.
Може почти никога да не се ядосваш.
Може да казваш „Да“, докато цялото ти тяло казва „Не“.
На пръв поглед това изглеждат като различни трудности, но понякога зад тях стои един и същ въпрос: „Имам ли право да чувствам това, което чувствам, да искам това, което искам, и да го заявя?“
Може би това си ти?
Знаеш, че трябва да поставяш граници, защото си чел си за тях.
Знаеш какво „би трябвало“ да правиш или кажеш.
И въпреки това, когато дойде моментът, казваш „Да“ или правиш познатото, докато вътрешно усещаш, че нещо не е както трябва.
-
Премълчаваш.
-
Съобразяваш се.
-
Опитваш се да разбереш другия.
-
Отстъпваш заради емоцията на другия или заради трудността да кажеш твърдо "Не".
-
Понякога го казваш толкова "грубо", че се усещаш виновен.
-
Не усещаш как преглъщаш гнева си, а след това си тъжен.
Накрая се чувстваш изтощен и раздразнен. Натрупваш напрежение, докато един ден не избухнеш.
Проблемът невинаги е, че не знаеш как да поставиш граница. Предизвикателството е, че дълбоко в себе си все още не усещаш, че имаш право да я заявиш, защото усещането е, че ще изгубиш нещо значимо.
Години наред не чуваме себе си
Понякога толкова дълго сме се съобразявали с другите, че постепенно губим яснота за собствените си чувства и потребности. Мислим си, че сме добри, удобни и разбиращи, когато:
-
не казваме „Не“
-
не поставяме граници, т.е. разрешаваме всичко
-
не изказваме гнева си
-
загърбваме и преглъщаме тежките за нас моменти.
С времето започваме все по-трудно да разпознаваме собствените си чувства, нужди и вътрешни сигнали. Не познаваме и не знаем истински това, от което имаме нужда. Откъсваме се от онова вътрешно усещане, което тихо ни казва:
-
„Това не ми е добре.“
-
„Не искам.“
-
„Имам нужда от нещо друго.“
-
„До тук съм. Не мога повече.“
Понякога толкова дълго сме се съобразявали с другите, че на въпроса: „А ти какво искаш?“ наистина не знаем какво да отговорим.
Хроничното изоставяне на себе си
За мен хроничното изоставяне на себе си е процес, в който отново и отново пренебрегваме собствените си чувства, потребности, граници и вътрешни сигнали, за да запазим връзката, приемането, одобрението или усещането за сигурност.
Това не се случва за един ден. Това са събрани на едно стотици малки моменти.
-
Казвам „Да“, когато искам да кажа „Не“.
-
Премълчавам, когато ми се иска да говоря.
-
Преглъщам гнева си.
-
Пренебрегвам умората си.
-
Поставям другите пред себе си.
-
Опитвам се да не разочаровам.
--> И постепенно започвам да живея повече според това, което очаквам от себе си или от което се страхувам, отколкото според собствените си усещания и потребности. Някъде по пътя може би съм повярвал в максимата, че запазването на връзката, приемането или сигурността може да е по-важно от изразяването на себе си.
Гневът не е „лоша“ емоция
Много хора, с които работя, трудно разпознават собствения си гняв и споделят:
-
„Аз не се ядосвам.“
-
„Не обичам конфликтите.“
-
„Просто преглъщам/не обръщам внимание.“
-
„Предпочитам да замълча.“
-
„Умея да разбирам хората“
-
„Добра съм."
В повечето случаи, още от много рано сме се научили, че гневът:
-
е опасен
-
наранява
-
разрушава отношенията
-
означава загуба на сигурност
-
означава, че "добрите" хора не се ядосват
И това е било много добра причина да започнем да го потискаме.
Но в човешката природа гневът има своя естествена функция:
-
Да ти съобщава нещо важно за теб самия
-
Да ти покаже, че нещо важно за теб е било засегнато: граница, потребност, ценност, желание или усещане за справедливост.
-
Да ти даде сигнал, че прекрачваш собствените си възможности.
-
да ти напомни, че твърде дълго казваш „Да“, докато вътрешно усещаш нещо различно.
Когато не успяваш да чуеш гнева си в неговата естествена форма, често го срещаш по-късно като раздразнение, напрежение, вътрешна ярост, безсилие или внезапно избухване.
--> Работата с гнева не означава просто да се научиш да го „контролираш“.
Понякога първо е необходимо да стигнеш до гнева, който дълго си задържал.
-
Да го усетиш.
-
Да разбереш какво носи.
-
Да чуеш какво толкова дълго не си могъл да кажеш.
-
И постепенно да възстановиш способността си да го изразяваш по здравословен начин.
Границите започват много преди думата „Не“
За да поставя граница, първо е необходимо да мога да усещам какво става в мен, а именно:
-
Да усетя напрежението.
-
Свиването.
-
Раздразнението.
-
Умората.
-
Импулса да се отдръпна.
-
Нуждата от пространство.
Ако не усещам собствените си сигнали, много трудно мога да разбера къде е границата ми. Поради този факт в работата ми не започваме с готови фрази за поставяне на граници. Започваме с въпроса:
„Какво се случва в теб, когато дойде време за граница?“, защото:
-
Ако не усещаш себе си трудно разпознаваш какво чувстваш.
-
Ако не знаеш какво чувстваш, трудно разпознаваш от какво имаш нужда.
-
Ако не знаеш от какво имаш нужда, няма как да усетиш границата си.
И тогава „Не“-то се превръща в нещо, което е нужно да кажеш на сила.
Намери своята граница и изрази своето "Не".
Защо изпитвам вина, когато поставям граница?
За много хора трудността не е само в това да кажат „Не“. Трудно им е да кажат:
-
„Имам нужда от помощ.“
-
„Имам нужда от време.“
-
„Не мога сега.“
-
„Това не ми е добре.“
-
„Искам нещо различно.“
Понякога проблемът не е в това да произнесеш „Не“, а с мислите след отказа:
-
„Дали не прекалих?“
-
„Нараних ли го?“
-
„Не съм ли егоист?“
-
„Може би трябваше просто да се съглася...“
Понякога самото наличие на потребност предизвиква вина. Понякога дори не знаем от какво точно имаме нужда, а вътре в нас усещаме необяснима съпротива. В тези моменти вътрешният глас говори:
-
„Как ще се почувства другият?“
-
„Ще го разочаровам ли?“
-
„Няма ли да бъда егоист?“
-
„Не искам ли прекалено много?“
-
„Май не е учтиво?!"
В тези моменти много по-рядко питаме:
-
„А аз как съм?“
-
„Какво ми е нужно?“
-
„Какво е вярно за мен в този момент?“
Искаш да разбираш кои и какви са твоите нужди?
Искаш да ги изразяваш без вина?
Започни твоя път днес.
Когато тялото започне да говори
Хроничното потискане на автентичните ни реакции и потребности може да допринесе за продължителен стрес и натоварване на нервната, ендокринната и имунната система.
Това не означава, че всяко заболяване е причинено от потиснати емоции. Не означава, че човек е виновен за симптомите или заболяването си. Означава, че обратен път съществува!
В същото време истината е, че психоемоционалните процеси са част от цялостното ни функциониране като хора. Т.е., когато години наред не чуваме умората си, не изразяваме гнева си, пренебрегваме потребностите си и живеем в постоянно адаптиране към другите, тялото също заема активно участие в този процес.
И ако се осъзнаем навреме, настъпва момент, в който да се спрем и да се запитаме въпрос, който дълго не сме си задавали: „Какво се случва с мен?“
Как работя с „Не“, границите и потиснатия гняв
В работата си не започвам с готови фрази или техники как да поставиш граници, да кажеш "не" или да изразиш гнева си. За да стигнем до там, където искаш да бъдеш, първо изследваме какво се случва в теб в момента, в който искаш да кажеш „Не“, да заявиш нужда или да изразиш гнева си.
Заедно изследваме:
-
Какво усещаш в тялото си?
-
Какво чувстваш?
-
Какво се случва в теб, когато искаш да кажеш „Не“?
-
Какво се страхуваш, че ще се случи, ако го кажеш?
-
Какво означава за теб да разочароваш някого?
-
Какво си научил/вярваш за гнева?
-
Какво толкова дълго си преглъщал?
-
От какво всъщност имаш нужда?
-
Какво в настоящата ситуация провокира и събужда нещо старо в теб?
Следваме процеса:
Усещам → Разпознавам → Разбирам → Позволявам си → Изразявам → Отстоявам
Постепенно започваш да развиваш способността си да разпознаваш по-рано какво се случва в теб - какво чувстваш, от какво имаш нужда и къде е границата ти, защото:
-
Не казвам „Не“, понеже така пише в някоя книга. Казвам „Не“, защото усещам, че това е истината в мен.
-
Не поставям граница, защото „трябва“. Поставям граница, защото усещам себе си и разпознавам какво е добро за мен.
-
Не изразявам гнева си, защото „така е здравословно“. Позволявам си да почувствам гнева и да чуя какво ми казва.
Когато връзката със себе си постепенно се възстанови, „Не“-то, границите и емоциите престават да бъдат техники - те се превръщат в естествен израз на вътрешния ни живот.
*Можеш да направиш всичко това за себе си.
*Насрочи своята първа среща с мен днес!
Искаш да работим индивидуално?
Ако ти е трудно да казваш „Не“, да разпознаваш и поставяш граници или да изразяваш гнева си, можем заедно да изследваме какво стои зад това.
В индивидуалната работа няма да търсим как да се „поправиш“. Ще обърнем внимание на начина, по който си се научил да се адаптираш, да премълчаваш, да потискаш гнева си или да поставяш другите пред себе си.
Постепенно ще работим за повече яснота относно това, което чувстваш, от което имаш нужда и което искаш да заявиш.
Можем да започнем с опознавателна среща, за да ми разкажеш какво преживяваш и да прецениш дали начинът ми на работа е подходящ за теб.
+359-893424823
