Граници и потиснат гняв
Може би знаеш, че трябва да поставяш граници.
Чел си за тях.
Знаеш какво „би трябвало“ да правиш или кажеш.
И въпреки това, когато дойде моментът, казваш „Да“ или правиш познатото, докато вътрешно усещаш, че нещо не е както трябва.
-
Премълчаваш.
-
Съобразяваш се.
-
Опитваш се да разбереш другия.
-
Отстъпваш заради емоцията на другия или заради трудността да кажеш твърдо "Не".
-
Понякога го казваш толкова "грубо", че се усещаш виновен.
-
Не усещаш как преглъщаш гнева си, а след това си тъжен.
Накрая се чувстваш изтощен и раздразнен. Натрупваш напрежение, докато един ден не избухнеш.
Проблемът невинаги е, че не знаеш как да поставиш граница. Предизвикателството е, че дълбоко в себе си все още не усещаш, че имаш право да я заявиш, защото усещането е, че ще изгубиш нещо значимо.
Години наред не чуваме себе си
Години наред живеем откъснати от себе си. Мислим, че сме добри, удобни и разбиращи, когато:
-
не казваме „Не“
-
не поставяме граници, т.е. разрешаваме всичко
-
не изказваме гнева си
-
загърбваме и преглъщаме тежките за нас моменти.
По този начин, загубили връзката със себе си, спираме да усещаме това, което чувстваме. Не познаваме и не знаем истински това, от което имаме нужда. Откъсваме се от онова вътрешно усещане, което тихо ни казва:
-
„Това не ми е добре.“
-
„Не искам.“
-
„Имам нужда от нещо друго.“
-
„До тук съм. Не мога повече.“
Понякога толкова дълго сме се съобразявали с другите, че на въпроса: „А ти какво искаш?“ - наистина не знаем какво да отговорим.
Хроничното изоставяне на себе си
За мен хроничното изоставяне на себе си е процес, в който отново и отново пренебрегваме собствените си чувства, потребности, граници и вътрешни сигнали, за да запазим връзката, приемането, одобрението или усещането за сигурност.
Това не се случва за един ден. Това са събрани на едно стотици малки моменти.
-
Казвам „Да“, когато искам да кажа „Не“.
-
Премълчавам, когато ми се иска да говоря.
-
Преглъщам гнева си.
-
Пренебрегвам умората си.
-
Поставям другите пред себе си.
-
Опитвам се да не разочаровам.
--> И постепенно спирам да чувам себе си, за да живея за онова, от което привидно имам нужда.
Какво общо има стресът с всичко това?
Много хора свързват стреса с многото работа, липсата на време или трудните ситуации. Но хроничният стрес невинаги идва отвън.
Понякога той се поражда отвътре. Поражда се отвътре, когато ден след ден:
-
казвам "Да", когато искам да кажа "Не";
-
преглъщам гнева си;
-
се страхувам да разочаровам;
-
не изразявам потребностите си;
-
се адаптирам към очакванията на другите;
-
губя връзката със собствените си усещания,
.. И така нервната система остава в постоянна готовност, защото непрекъснато следи: "Безопасно ли е да бъда себе си?" и ако не мога стартира процес на автоматична защита.
Всичко това постепенно се превръща в хроничен стрес... Не защото животът винаги е труден, а защото организмът постоянно изразходва енергия, за да потиска това, което е истинно.
Понякога най-големият източник на стрес не е това, което преживяваме, а усилието да не чувстваме това, което преживяваме.
Освободи стреса, намали усилието.
Започни днес!
Гневът не е „лоша“ емоция
Много хора, с които работя, трудно разпознават собствения си гняв и споделят:
-
„Аз не се ядосвам.“
-
„Не обичам конфликтите.“
-
„Просто преглъщам/не обръщам внимание.“
-
„Предпочитам да замълча.“
-
„Умея да разбирам хората“
-
„Добра съм."
В повечето случаи още от много рано сме се научили, че гневът:
-
е опасен
-
наранява
-
разрушава отношенията
-
означава загуба на сигурност
-
... Че добрите хора не се ядосват
И това е било много добра причина да започнем да го потискаме.
Но в човешката природа гневът има своя естествена функция:
-
Да ти съобщава нещо важно за теб самия
-
Да ти покаже, че нещо/някой във връзка границите ти е било нарушено.
-
Да ти даде сигнал, че прекрачваш собствените си възможности.
-
да ти напомни, че твърде дълго казваш „Да“, докато вътрешно усещаш нещо различно.
Когато не успяваш да чуеш гнева си в неговата естествена форма, често го срещаш по-късно като раздразнение, напрежение, вътрешна ярост, безсилие или внезапно избухване.
--> Работата с гнева не означава просто да се научиш да го „контролираш“.
Понякога първо е необходимо да стигнеш до гнева, който дълго си задържал.
-
Да го усетиш.
-
Да разберещ какво носи.
-
Да чуеш какво толкова дълго не си могъл да кажеш.
-
И постепенно да възстановиш способността си да го изразяваш по здравословен начин.
*Искаш да се срещнеш с гнева си?
*Искаш да отработиш спотаения в теб гняв?
*Искаш да можеш да изразяваш здравословно гнева си?
Започни своя път днес!
Границите започват много преди думата „Не“
За да поставя граница, първо е необходимо да мога да усещам какво става в мен, а именно:
-
Да усетя напрежението.
-
Свиването.
-
Раздразнението.
-
Умората.
-
Импулса да се отдръпна.
-
Нуждата от пространство.
Ако не усещам собствените си сигнали, много трудно мога да разбера къде е границата ми. Поради този факт в работата ми не започваме с готови фрази за поставяне на граници. Започваме с въпроса:
„Какво се случва в теб, когато дойде време за граница?“, защото:
-
Ако не усещаш себе си трудно разпознаваш какво чувстваш.
-
Ако не знаеш какво чувстваш, трудно разпознаваш от какво имаш нужда.
-
Ако не знаеш от какво имаш нужда, няма как да усетиш границата си.
И тогава „Не“-то се превръща в нещо, което е нужно да кажеш на сила.
Открий всичко това в своя път към себе си.
Започни днес със своята първа опознавателна среща с мен.
Да кажа от какво имам нужда без вина
За много хора трудността не е само в това да кажат „Не“. Трудно им е да кажат:
-
„Имам нужда от помощ.“
-
„Имам нужда от време.“
-
„Не мога сега.“
-
„Това не ми е добре.“
-
„Искам нещо различно.“
Понякога самото наличие на потребност предизвиква вина. Понякога дори не знаем от какво точно имаме нужда, а вътре в нас усещаме необяснима съпротива. В тези моменти вътрешният глас говори:
-
„Как ще се почувства другият?“
-
„Ще го разочаровам ли?“
-
„Няма ли да бъда егоист?“
-
„Не искам ли прекалено много?“
-
„Май не е учтиво?!"
В тези моменти много по-рядко питаме:
-
„А аз как съм?“
-
„Какво ми е нужно?“
-
„Какво е вярно за мен в този момент?“
Искаш да разбираш кои и какви са твоите нужди?
Искаш да ги изразяваш без вина?
Започни твоя път днес.
Когато тялото започне да говори
Хроничното потискане на автентичните ни реакции и потребности може да допринесе за продължителен стрес и натоварване на нервната, ендокринната и имунната система.
Това не означава, че всяко заболяване е причинено от потиснати емоции. Не означава, че човек е виновен за симптомите или заболяването си. Означава, че обратен път съществува!
В същото време истината е, че психоемоционалните процеси са част от цялостното ни функциониране като хора. Т.е., когато години наред не чуваме умората си, не изразяваме гнева си, пренебрегваме потребностите си и живеем в постоянно адаптиране към другите, тялото също заема активно участие в този процес.
И ако се осъзнаем навреме, настъпва момент, в който да се спрем и да се запитаме въпрос, който дълго не сме си задавали: „Какво се случва с мен?“
Как работя с „Не“, границите и потиснатия гняв
-
В работата си не те уча какво да казваш.
-
Не изучаваме техники.
-
Не репетираме „правилни“ граници.
-
... а се съсредоточаваме да разберем какво се случва вътре в теб.
Заедно изследваме:
-
Какво усещаш в тялото си?
-
Какво чувстваш?
-
Какво се случва в теб, когато искаш да кажеш „Не“?
-
Какво се страхуваш, че ще се случи, ако го кажеш?
-
Какво означава за теб да разочароваш някого?
-
Какво си научил за гнева?
-
Какво толкова дълго си преглъщал?
-
От какво всъщност имаш нужда?
-
В кой момент настоящата ситуация докосва нещо старо в теб?
Следваме процеса:
Усещам → Разпознавам → Разбирам → Позволявам си → Изразявам → Отстоявам
Постепенно изграждаме способността ти за вътрешен контакт, защото:
-
Не казвам „Не“, понеже така пише в някоя книга. Казвам „Не“, защото усещам, че това е истината в мен.
-
Не поставям граница, защото „трябва“. Поставям я, защото усещам себе си и разпознавам какво е добро за мен.
-
Не изразявам гнева си, защото „така е здравословно“. Позволявам си да го почувствам и да чуя какво ми казва.
Когато връзката със себе си постепенно се възстанови, „Не“-то, границите и емоциите престават да бъдат техники - те се превръщат в естествен израз на вътрешния ни живот.
*Можеш да направиш всичко това за себе си.
*Насрочи своята първа среща с мен днес!
Искаш да работим индивидуално?
Ако ти е трудно да казваш „Не“, да усещаш и поставяш границите си или да изразяваш гнева си, можем да изследваме заедно какво стои зад това.
В индивидуалната работа няма да търсим как да се „поправиш“, а ще се обърнем с любопитство към начина, по който си се научил да се адаптираш, да премълчаваш или да поставяш другите пред себе си.
Постепенно ще започнем да възстановяваме контакта с онова, което чувстваш, от което имаш нужда и което е истина за теб.
Можем да поговорим за това, през което преминаваш, за да усетиш дали моят начин на работа е подходящ за теб
+359-893424823
