Още идеи за позитивно и съзнателно родителство

В напрегнатите моменти, когато си "под пара", раздразнен или изтощен, това е сигнал да се „разхладиш“ – не чрез отдръпване, а чрез свързване със себе си:

• Дишай. Осъзнато, бавно, дълбоко.

• Забави темпото. Дай си пауза.

• Обърни се навътре. Какво чувстваш? Какво ти е нужно?

• Помоли за пространство. Дори и за 2 минути – имаш право на грижа за себе си.

Така вместо автоматична реакция, се появява отговор. Отговор, който не значи „подчинение“ или „потискане“, а идва от твоето спокойно, уверено, центрирано Аз – това, което:

• поставя здрави граници,

• остава стабилно в бурята,

• съчетава яснота и състрадание.

Поглед към грешките

• Позволени са. Грешките са част от пътя, не провал.

• Поемаме отговорност. Ако се появи вина – я изследваме, не я потискаме.

• Какво вярваш за грешките? Вярваш ли, че те са възможност за учене?

• След всяка грешка си задай въпроси:

  • Какво точно се случи?

  • Какви други избори имах?

  • Какво научих?

Общуване след обяснение

След като си споделил/а своето, отвори пространство за детето:

• Какво чу?

• Какво мислиш по това?

• Какво смяташ да направиш?

• Какво разбра?

Така насърчаваш мислене, осмисляне и лична отговорност.

За чувствата

• Всички чувства са позволени. Те имат смисъл и заслужават място.

• Нужно е време, за да ги разберем и изразим.

  Къде ги усещам в тялото? Какво искат да ми кажат?

• Чувствата са лична отговорност.

  Аз съм отговорен/а за реакцията си – и това е възможност за израстване.

В ежедневието и комуникацията:

• Помоли детето да съдейства. Включи го в задачите и дейностите. 

• Обърни внимание на търпението си.

• Ако сте заедно – просто бъди с него. Слушай. Не прекъсвай.

• Ако иска да направи нещо самó – позволи му.

• Ако си сгрешил/а – признай и се извини.

• Казвам, обяснявам без да влизам в полемика и спорове за надмощие - замълчавам и съм там за детето с разбиране и отразяване. Давам пространство и на себе си. 

• Обяснявай очи в очи, от близо, с присъствие.

• Когато се налага да повтаряш – използвай една дума, посочи съпротивата или търси нуждата.

• Когато кажеш нещо – изпълни го.

• Понякога действията говорят повече: действай с меко, но ясно присъствие.

• Не отговаряй със същия тон – ти си модел за подражание.

• Без последствия и наказания. А какво можем да направим? — разбиране на реално ставащото, задаване на граници, какви са правилата

• Нека фокусът да бъде върху търсене на взаимно разрешаване на провокации/проблеми. Осъзнайте, че сте провокирани, под напрежение или др. под. Дайте си време, емпатия и разбиране. Потърсете неудовлетворените нужди. Всяка нужда може да бъде разрешена по различни начини.

• Колело на възможните решения: при често повтарящ се проблем – измислете заедно варианти, запишете ги, и се връщайте към тях.

• Задачи: Покажи как се прави – и остави детето само да го опита, по свои стъпки.

Цялостно отношение

• Избягвайте прекалени похвали – те създават зависимост от външна оценка.

• Хвалете описателно. Хвалете на база собствените постижения на детето. Прекалените похвали водят до външна зависимост.

• Окуражавайте. Създавайте усещане за вътрешна стойност:

  • "Постара се. Можеш да си горд/а със себе си."

• Позволявайте предизвикателствата – детето учи чрез преживяване.

• Първо създай връзка с детето и след това коригирай, коментирай и етикетирай.

• Създадената връзка с детето му показва невербално: “Чувам те, виждам те, разбирам те. Ти си значим, стойностен и достатъчен. Аз съм тук с теб. Мога да ти помогна да преминеш през това, което става в теб. Това е нормално.”

• Детето ще те изслуша, когато то самото се чувства изслушвано.

• Намали очакванията си, че детето веднага ще направи и ще приеме/изпълни казаното

• Прегръщай. Смейте се.

• Осигурете време заедно – спонтанно или уговорено. Бъдете точни.

• Разпознавай сигналите – кога е уморено, превъзбудено, претоварено.

• Когато детето е разстроено, се включва механизмът на стой/бий се/бягай/угоди. Остани и бъди с него, наблюдавай и себе си. Понякога дори не е нужно да говориш. Нека самата ти вибрация му подсказва, че всичко е наред, това, което става е нормално и преминава. Бъди наличен за тревогите, говоренето, неговоренето, реакцията му.

• Научи се да познаваш своите собствени реакции, за да разбираш по-добре тези на детето.

• Едни и същи думи звучат различно в зависимост от тона и вибрацията.

Ако всичко това ти се струва много – дишай. Това не е списък със задачи, а покана за връзка. Достатъчно е да започнеш с една малка стъпка – тя води към по-голяма близост, разбиране и взаимност.