Как да говоря с детето, когато не зная как да говоря?

Колкото и техники и книги да съм изчела (да, има и още, с които не съм се срещнала) често изпадам в ситуации, в които се питам:

- Сега как и какво да кажа на детето?

- Как ще му се отрази?

- Ама защо, като му казах това, което казват, че работи, не работи?

И други подобни …

Няколко неща за мен са водещи, които да стоят като бележка в главата:

1. Всички сме човеци. Всички сме несъвършенни. Дори и да се греши, това е нормално. Това е част от живота. Това ни учи.

2. Да покажа, че не зная, че съм уязвим, че в момента ми е трудно е човешко. Това се разбира и децата го оценяват и разбират.

3. Когато не съм сигурен за нещо, просто да го кажа, споделя.

4. Преди да кажа нещо, първо да го проверя дали съответства с моята вътрешна същност, т.е. има ли синхронност между това, което казвам с това, което ми е отвътре.

5. Не винаги, което аз считам за правилно/грешно е такова за другия. Живеем в дуален свят, а според Битието няма такива неща като правилно, неправилно - всичко е.

6. Преди да реагирам, кажа, да проверя не проектирам ли мои неща върху другия и кои са точно те.

7. Когато говоря, винаги да съм ту к и сега - Дишай! Дъхът винаги е тук и сега.

8. Когато си изясня/обясня ситуацията, тя от самосебе си се оправя. И знаете ли защо? Защото аз сменям гледната си точка.